Аналитични материали

Трудности и предизвикателства пред общността

Нивото на образование предопределя риска от социално изключване, а големите групови неравенства често се приемат за индикатор за наличие на дискриминация.

Ромската общност е с най-ниско образователно равнище в страната. Половината от лицата над 20 годишна възраст са с начално или по-ниско образование. През годините на прехода функционалната неграмотност сред младите роми се засили. Специфична особеност на групата е, че неграмотността се среща два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете роми. Но понеже именно жените са тези, които се грижат за децата, тяхната неграмотност или ниско образование се оказват от изключителна важност за образователните аспирации и училищните успехи на децата. В страната е разпространено предубеждението, че основната причина за ниското образователно равнище на ромите се крие в тяхната специфична култура – те просто не ценят образованието и затова всякакви усилия и инвестиции за подобряване на образователното им равнище са обречени на неуспех. Дори учителите и директорите на училищата са склонни да подценяват факторите, които обективно водят до задълбочаване на неравенствата в образователното равнище на децата и младежите от малцинствените групи. Отпадането на ромските деца от предучилищните заведения има изключително тежки последици. Мнозинството от тях тръгват на училище без да говорят добре официалния български език и без да са усвоили основните знания и умения, необходими за справяне в учебния процес, което предопределя – ранното им отпадане от училище. Социализационните модели в много ромски групи, особено в гетата, се различават сериозно от този на българите от средната класа. На децата им липсват умения за бърза адаптация към новата училищна среда. Това бързо демотивира голяма част от тях да учат и дори да ходят на училище. Нискограмотните майки обикновено не са в състояние да помогнат на децата да наваксат пропуснатото.

Във всяко едно училище в община Средец има разработена Стратегия за намаляване на броя на отсъствията по неуважителни причини и броя на отпадналите от училище ученици. Към стратегията се разработва програма с дейности за подкрепа на учениците да продължат образованието си.В рамките на общата и допълнителна подкрепа за развитие на учениците се създава подкрепяща среда, създаваща условия за намаляване и отстраняване на причините за отсъствия на учениците от училище по неуважителни причини:осигуряват се условия за максимален обхват на учениците в групите за целодневна организация на учебния ден;осигурява се безплатна или на достъпна цена храна;осигурява се общежитие;организира се безплатен транспорт;осигуряват се условия за провеждане на дейности, които отговарят на потребностите и интересите на учениците; създаване на педагогическа подкрепа, за преодоляване на изоставането и пропуските чрез прилагане на индивидуален подход, чрез използване на индивидуална и групова работа; провеждането на разяснителна работа с родителите, чиито деца често отсъстват.

Една от основните цели в сферата на здравеопазването на община Средец е да се осигури равен достъп до качествени здравни грижи и профилактични програми на всички граждани, включително ромското население.

Проблеми:

Проблемът със здравеопазването в ромската общност е комплексен, тъй като голяма част от лицата са неосигурени или с прекъснати здравно-осигурителни права и заболяванията са в резултат на лошите хигиенни условия за живот. За точния % лица, които не са здравноосигурени няма достатъчно данни. По информация на общо практикуващите лекари има данни за 1161 здравнонеосигурени лица (13,57% от общия брой жители), (но информацията е непълна).

По данни на РЗИ гр.Бургас и ТСБ гр.Бургас – относителният дял на живородени деца при майки под 18 години в общината е 21.8%.

Здравният статус на ромите, както на всички бедни групи, е по-лош от средните показатели за страната, въпреки че ромската общност е най-младата. При ромите детската смъртност е около три пъти по-висока от тази при етническите българи.

Пренаселеността в ромските махали води до по-чести епидемии от грип и други респираторни болести, стомашночревни заболявания, хепатит. Българските роми по-често от останалото население страдат от редица социални заболявания като високо кръвно налягане, диабет, сърдечни болести, артрит, ревматизъм, астма, хроничен бронхит и язва на стомаха. Обезпокояващо е, че част от тези заболявания са сериозно застъпени и при децата. Липсата на средства и условия за лечението им водят до бързо хронифициране на заболяванията, до масова ранна инвалидизация и до преждевременна смъртност. Достъпът до здравни услуги зависи от различни фактори, които оказват кумулативен негативен ефект върху здравето на ромите. Поради бедността си голяма част от тях не са в състояние да се лекуват, тъй като в страната средно над две пети от разходите за лечение трябва да се поемат от пациентите. Поради бедност и бюрократични процедури ромите срещат големи пречки да си извадят сертификат от ТЕЛК за инвалидност, дори когато са прекарали инфаркт или инсулт, операция от рак, имат ХОББ или друго инвалидизиращо заболяване. Отпадането на над две трети от възрастните роми от легалния пазар на труда, спорадичното им включване във временни, сезонни или случайни трудови дейности в сивия сектор води до проблеми със здравното осигуряване при една значителна част от тях. По данни от редица изследвания около една четвърт от възрастните роми не са здравноосигурени. Те разчитат само на услугите на Спешна медицинска помощ и на алтруизма на личните лекари. Достъпът до здравеопазване е затруднен и от бюрократизацията на медицинското обслужване, настъпила със здравната реформа. Пречките, създадени от бюрократичния ред, се преодоляват най-трудно от хората от малцинствата, от селските райони, от бедните и необразованите, от хронично болните, майките и децата от отдалечените селища. Друг проблем, засягащ ромите в по-голяма степен, е свързан с неравномерното разпределение на лекарите и болничните заведения. Най-много пациенти на един лекар има в районите с висок относителен дял на роми и турци. В тези райони бяха закрити много от общинските болници. Ромите от селата, които са близо половината от ромското население, обективно имат по-лошо медицинско обслужване, губят повече време в чакане пред кабинетите при всяко посещение, трябва да – изминат много по-големи разстояния, за да посетят специалист, медицинска лаборатория или болница.

Непознаването и несъобразяването на общопрактикуващите лекари и другите медицински специалисти с културните различия и традиции на ромското население влошават контактите им с пациентите и обективно водят до прибягване към методите на самолечението от внушителна част от по-бедните и по-нискообразованите роми.

Високата мобилност на част от ромските групи също затруднява достъпа им до медицински грижи. Част от здравните проблеми на ромите са свързани с пониското им образование и здравна култура. Нездравословният живот (включващ лош хранителен режим, типичен за бедните групи, ранна употреба на алкохол и цигари, ниска двигателна култура) и високият риск от стрес са причини за ранно и масово влошаване на здравния статус на ромите. Ранните бракове и раждания са причина за раждането на много недоносени деца и за влошено репродуктивно здраве на младите жени.

Заетост

Заетостта и безработицата играят определяща роля по отношение цялостното икономическо развитие на община Средец. Заетостта на населението се реализира под две основни форми на трудова реализация – по трудови, служебни и други правоотношения и чрез самонаемане при развиване на собствен бизнес.

За 2018 г. община Средец е осигурила заетост общо на 101 безработни лица, като 80% от тях са лица от уязвими групи/в частност от ромската общност/.

Жилища и жилищна среда

Ромското население в община Средец е концентрирано предимно в квартал „Победа” гр.Средец, с.Дебелт, с. Драчево, и с.Орлинци. По-голямата част от сградите, находящи се в с.Дебелт и кв.”Победа” са незаконно построени, без необходимите строителни книжа, без да са спазени предвидените в Закона за устройство на територията норми и изисквания, върху имоти, които са собственост на община Средец,начастни физически лица и горски фонд. Незаконни ромски постройки са изградени и извън границите на квартала /извън строителните граници награда/, като същите попадат в землището на града, върху земеделски и горски земи.Описаната ситуация представлява тежък социален проблем, за решаването на който община Средец е предприела поредица от мерки. Към момента в процес на изработка е актуализация на подробен устройствен план на община Средец.

Липсата на общински жилища към настоящия момент: общината не разполага със свободни общински жилища, с които да посрещне огромната нужда от такива за настаняване на нуждаещите се.

Проблеми:

Бедността и социалното изключване са основни причини за по-ниското качество на жилищната среда в ромските махали. Между една четвърт и една трета от ромите разполагат с по-малко от 5 кв.м. жилищна площ на лице. Над една трета от ромските домакинства нямат водопровод в жилището, а три – пети от жилищата им не са свързани с канализация за отпадни води. Само една пета от ромските жилища имат вътрешна тоалетна. Всичко това обуславя висок риск от заболявания и ниско качество на живота.

Основен проблем е липсата на актуализирани подробни устройствени планове (ПУП), включващи ромските махали в регулираната селищна зона. Обикновено местните органи на властта изтъкват това като причина да не стартират програми и проекти за благоустройство на ромските махали и за изграждане на социални жилища в тях. В ромските квартали по правило липсват места за отдих, културни развлечения и спорт. Излизането на институциите от тях и традиционната липса на контрол при нарушаване на законите за благоустройство и строеж в ромските махали доведоха до бързо влошаване на условията на живот. Влошаването на техническата инфраструктура, създаването на нерегламентирани сметища, нередовното почистване на улиците са само част от жилищните проблеми на ромите, особено в градските гета.

Стереотипна представа за ромите

Силно негативната стереотипна представа за ромите помага да се разберат предразсъдъците, които водят към значително изключване на ромите в различни области на социалния живот. Генерализираната стереотипна представа за ромите ги описва като „криминално проявени, мързаливи, мръсни, лъжци и необразовани, с много деца, с лоши маниери, груби, арогантни и бедни“.

За да се разберат по-добре предразсъдъците към ромите, е по-добре да се обсъждат по групи: (1) основни стереотипи; (2) стереотипи за институционалното изключване; (3) някои образователни стереотипи (4) стереотипи към ромските жени

Някои основни стереотипи за ромите в България – въз основа на няколко сериозни научни изследвания:

·Ромите са привилигировани (спрямо българи и турци);

·Човек не може да вярва или да се доверява на ром;

·Ромите имат наклонност към престъпност;

·Ромите са мързеливи и безотговорни;

·Ромите не ценят образованието;

·Всички роми с еднакви / ‘Ромите се държат по един начин;

·Ромите тррябва да си живеят отделно и да не се смесват с българите и турците (не е чист стереотип, а често срещано мнение);

Някои стереотипи за институционално изключване:

·Ролята на ромските лидери – „търгуват“ ромите;

·Ролята на евангелистките църкви – „завземат“ ромите;

·Ролята на ислямските училища – най-често виждана като опасна;

·Ролята на образователните стандарти – виждана опасност: занижени изисквания;

·Ролята на природните им таланти – стереотип за музикалната им надареност като всеобща;

·Ролята на майчиния им език –стереотипизирана;

· Ролята на знанието за културата на малцинства;

Някои образователни стереотипи относно образованието на ромските деца:

·Ромите дават ниска стойност на образованието;

·Отпадат от училище поради бедност;

·Отпадат от училище поради ранни бракове;

·Липса на държавна инициатива;

·Непривлекателни училища;

Стереотипи за ромската жена:

·За ромската жена дете = социални помощи;

·Оставят децата си в сиропиталища;

Ромските момичета масово отпадат от училище;

Предразсъдъци се изграждат на основа нанегативни стереотипи.

Широко разпространените етнически стереотипи за ромите в България водят до липса на обществена подкрепа за публични мерки, които да ги подпомагат.

Стереотипите на учителите и социалните работници често формират стереотипите на общото население.

Предразсъдъците на мнозинството водят до изграждане на предразсъдъци и сред малцинството – реултатът е едно взаимно недоверие.

Ключови стереотипи и проблеми за решаване:

·Не може да се има доверие на ром;

·Ромите са „престъпни”, „мръсни”, „мързеливи”, „необразовани”;

Тези стереотипи са свързани и формират силно негативния образ на ромите, който води към предубедено недоверие.

Тези стереотипи трябва да се преодолеят, за да се осигури обществено пространство за следващи дейности на ромската интеграция и ефикасна работа в ромската общност.

Социално включване

Социално включване цели изграждане на едно по-справедливо идемократично общество.
Това е процес, който създава чувството за принадлежност на
индивидите към обществото. Социално включване е  успешният път към социална интеграция.