Предизвикателства

Проблемът с бедността при ромите

Снимка: Supplied

Въпреки факта, че през годините на силен икономически растеж имаше известен оптимизъм за възможността за постепенно затваряне на пропастта между ромите и мнозинството от населението в социалноикономически план, данните продължават да показват, че етническите различия са много устойчиви. Официални източници като Националния статистически институт (НСИ) не събират данни по етнически признак, освен през националните преброявания. Данните показват отчайващо високи нива на бедност сред ромите. Бедността сред ромите обаче, не е хомогенен феномен. Квадратичната дистанцията от линията бедност (square poverty gap) показва, че между самите роми има значителни социални различия. Ситуациите на бедност не са еднотипни. Има бедни сред бедните – наблюдение, което се потвърждава и от наличието периферни райони вътре в ромските гета с най-екстремни жилищни условия, в които обичайно живеят новонастанили се пришълци от други райони, търсещи подслон и препитание в по-големите икономически центрове. Условията на живот на тези места често се характеризират с липса на вода, канализация и електричество и временно паянтови постройки. Като цяло сред ромите равнището на бедност остава много високо. Наблюдава се изключително висока концентрация на бедност, основен фактор, за която е концентрацията на население в ниските образователни степени. Наблюдава се и явлението “бедност в бедността” – високо социално разслоение сред самите бедни роми.

Здравеопазване и достъп до здравни и социални услуги


 През последните години се наблюдава засилващо се ограничаване на достъпа на ромите до здравеопазване. Увеличава се броят на здравно неосигурените. Съществува пропорционална зависимост между образованието и самооценката на здравословното състояние – лицата с по-високо образование се определят като по-здрави, отколкото тези с по-ниско образование. На база същата логическа връзка делът на здравноосигурените лица расте с нарастване на образователното равнище. Ясно се очертава и зависимостта по-висок доход – по-добро здраве и обратно. Може да се предположи, че лошите битови условия и липсата на елементарни условия за поддържане на хигиена, водят до влошено здраве. Като основен белег на лоши жилищни и хигиенни условия за живот може да се приеме липсата на течаща вода (водопровод), електричество, вътрешна тоалетна и баня.

Необходимо е да се обърне специално внимание на състоянието на здравните и социалните услуги, както и да бъдат разработени специални програми и атестация на персонала, работещ в областта на здравето и социалните грижи, за които се отчита, че при тях има най-силни дискриминационни нагласи.

Една от основните причини за непосещението на училище, наред с бедността, са проблемите в училище в резултат от по-слабата начална подготвеност на децата, което налага поставяне на акцент върху ранното образование в ясли и градини. Удачно би било изграждане на центрове в общността, което би облекчило както родителите, така и би подпомогнало равноправното включване в училище на по-късен етап. Специални усилия трябва да се положат за прекратяване на детския труд в домакинствата, като се развият съпътстващи услуги като детски градини и дневни центрове за отглеждане на деца. Нужно е търсенето на повече и по-адекватни решения на проблема с ниската посещаемост на курсове за квалификация и преквалификация с цел намиране на подходящи работни места, както и по-тясна работа с местния бизнес и Бюрата по труда на място.

Жилища и жилищна политика

Надеждна статистика за степента на вътрешната миграция на ромите в България липсва, още по-малко са данните за основните двигатели на тази миграция. Може да се предполага, че миграцията на ромите се определя в голяма степен от търсенето на работа. В типичния случай ромите мигрират не за да намерят по-добра работа или в търсене на кариера, а за да намерят каквато и да било работа, бягайки от безработицата и липсата на доходи. Търсенето на по-добри жилищни условия или по скоро – бягството от мизерните жилищни условия – също може да е сред причините за миграция. Ромите относително рядко живеят в етажна собственост. Най-честия вид жилище е самостоятелната къща или част от къща. Ромските домакинства живеят в пренаселени жилища. Битовите условия са значително по-лоши от тези на българското население.

Източник: Доклад относно публичните политики за интеграция на ромите в България и основните проблеми на социално-икономическото включване на ромската общност

Социално включване

Социално включване цели изграждане на едно по-справедливо идемократично общество.
Това е процес, който създава чувството за принадлежност на
индивидите към обществото. Социално включване е  успешният път към социална интеграция.