Традиции и ценности

Думата „традиция“ идва от латинското traditio, съществително от глагола traderere или tradere (да предаваш, да дадеш за съхранение), и първоначално е използвана на латински да се означи концепцията за правно предаване и наследяване.Съществуват много дефиниции за традиция. Обединяващата е, че „традицията е свързана с вярвания, предмети или обичаи, използвани или в които се е вярвало в миналото, породени в миналото и преминаващи във времето, като сепредават от поколение на поколение и които се извършват или в тях се вярва в днешно време”.

Традицията е вярване или поведение, предавано в поколения вътре в една група или общество, със символично значение или със специално значение и произход в миналото.

Може би най-силната ромска традиция е опазването на ромските ценности.

Традициите устояват и се развиват за хиляди години. Ромските традиции опазват празничността им(повлияна от религиозната им принадлежност), танците, песните, специфичният им начин на обличане (като пръв видим знак на групова идентичност и маркер за групова принадлежност и като маркер за статут в общността, за семейно положение, пол и други категории, които изграждат идентичността на ромската общност). Понастоящем ромската общност се изправя пред критично важен период в развитието си: преход от пред-модерно (патриархално) към модерно общество и с изграждането на една съвременна ромска идентичност. (Колев, 2008)

Ромите считат опазването на традициите си, вярванията и ценностите си като много важно по редица причини, някои от които са:съхраняване на спецификата на ромския етнос на „нация без държава“; пренасяне на историческото наследство при липса на писмена история;допринасят за различаването от не-ромите и за единство между ромските подгрупи; поддържат семейните отношения в разширеното семейство, застрашени от глобализиращия се свят и пр.

Ромски ценности -Между многото традиционни ромски ценности едни от най-важните са ромската идентичност, ромската общност,семейството и децата.

Един специален термин, РОМАНИПЕ/ROMANIPE, се е появил и означава обединената ромска идентичност, термин, свързващ начина, по който ние възприемаме околния свят, начинът по който околният свят ни възприема, начинът ни на ежедневно поведение, нашата система на ценности, вярвания и практики, организирана с цел да се постигнат гореспоменатите неща.(Колев, 2012)

Ромското семейство и децата-За ромите семейството е и една свещена среда, където през вековете се е създавала, развивала, спасявала и пренасяна ромската материална и духовна култура. Взаимната подкрепа, уважението, обичта и съгласието са най-големите добродетели на ромското семейство.Уважение между членовете на семейството е едно от основните правила. Децата са най-голямото съкровище за всяко ромско семейство и те дават смисъл на създаването и съществуването му. В продължение на векове ромските деца са получавали образвоанието, от което се е считало, че имат нужда, в семейството и най-големият страх на ромските родители е ромските традиции и ценноси да не бъдат изкоренени в децата им.

Ромската общност – Йерархическата структура на общността се развива в посоката на стълбицата на „индивид” – „семейство” – „общност”, където индивидът има най-малка тежест, а общността – най-голяма.

Вярвания на ромите – Един от широко разпространените митове за ромите е, че те не са религиозни, концепция, споделяна и от някои учени. Погрешното заключение, че ромите не са религиозни, е извлечено въз основа на вярното твърдение, че ромите нямат своя собствена, ромска, религия. Факт е, че по дългия си път от Индия през Европа ромите бързо са загубили традиционната си индийска религия и са приели религията на народите, в които са били в контакт. Тук общата грешка е да се идентифицира религиозността с религията. Религиозността включва няколко културни практики за отношение към свръхестественото и религията е само една от тях.Някои други ‘паралелни практики’ играят важна роля сред ромите.Ромите вярват в Бог, O’Devel или Devla на Romanes – но да се обръщат към Бог като частни лица, интимно, без медитаторската роля на свещеник, е много познато на ромската духовност.‚Земният’ характер на ромската религиозност е друга типична черта на ромската религиозност, далечна на абстрактния образ на Бог.Друга особеност е сполучливо наречена „Ромски религиозен синкретизъм” – тенденция за комбиниране на елементи на различни религии.Способността основните характеристики на ромската религиозност да функционира и под християнски и под ислямски „покрив“ е важна причина за този синкретизъм. Каквато и религия да са приели, всички ромски под-групи вярват в свръхестественото и са суеверни.Изгарянето на принадлежностите на умрелия е религиозна практика. Аюрведическата концепция за ритуална чистота иритуално ‘омърсяване’ заема централно място в ромските вярвания и суеверно се смята, че ‚омърсяването’ носи лош късмет.

Табута на ромите-Етническите роми имат много силна система на табута. Основно ромите считат, че горната част на тялото е ‚чиста’, а долната част е ‚мръсна’, омърсяваща. Омърсете се, и вие може да бъдете отстранен от общността (остракиран) за време до една година – а дори и изгонен от общността (както това се е случило с най-голямата ромска потеса Папуша). Както в други традиционни култури, ромските жени след раждане се считат за напълно ‚омърсени’, както ‚омърсено’ е и новороденото, затова те са временно изолирани от останалата част от семейството. И докато на малките деца, болните и на възрастните се позволяват известни малки отклонения, спазването на табутата се прилага много стриктно като правило за здравите възрастни роми, особено за тези, които вече имат семейство.

Източник: http://montescalearning.com/GLOBVillage/mod/page/view.php?id=102

ТРАДИЦИОННИ РОМСКИ ОБИЧАИ

Социално включване

Социално включване цели изграждане на едно по-справедливо идемократично общество.
Това е процес, който създава чувството за принадлежност на
индивидите към обществото. Социално включване е  успешният път към социална интеграция.